Списание Про-Рок, БРОЙ 47
НА КОРИЦАТА СА TESTAMENT
Metallica, Slayer, Megadeth, Anthrax. Ако великолепната четворка на траша беше петица, без съмнение хората, които щяха да се намърдат в нея, са Testament. Да, Testament винаги ще си останат петите от големите четири. А защо не станаха новите Slayer? Или поне Anthrax… Може би започнаха твърде късно, за да ги догонят. Или издадоха твърде много албуми, за да се задържат на нивото на останалите. Или по-скоро сами избраха да следват, а не да водят… Всъщност няма никакво значение. Трябва само да чуеш музиката на днешните американски младежи, които преоткриха метъла и диктуват модата, или да прочетеш интервютата на малолетните трашъри, които вдигат новата вълна около Бей Ейриа сега, за да разбереш колко голямо е наследството на Testament и колко следван е заветът им…
WHITESNAKE
Изкушенията на Jimmy Page и на соловата кариера вече са зад Coverdale и след пет години активни гигове той се осмели да издаде единайсетия студиен албум на възкръсналите Whitesnake. И макар мадамите от билбордовете да не са онези мадами, нито пък лимузините да са онези лимузини от края на 80-те, то всички чухме и видяхме, че вроденият усет към баладичното, към блуса и мъжкарския рокендрол не може да бъде заличен от времето.
MY DYING BRIDE
Aaron Stainthorpe: “Рядко гледам хората в очите, понеже това нарушава емоцията и настроението, в които съм, докато пея. Там съм в моя свят, изживявам болката и любовта на героите във всяка песен, затова стоя предимно със затворени очи, така че да мога да си представям този свят по-ясно.”
KISS
Те никога не забравиха какво е основното предназначение на рокендрола – да весели и забавлява младежта. Те експлоатираха до краен предел уж необятната коруба на шоубизнеса. Започнали от най-обикновена гаражна банда, те превърнаха името си в запазена марка, след което започнаха да щамповат характерното си лого върху какви ли не атрибути на консуматорското общество – от презервативи, бикини, тениски и всякакви играчки, до филми, комикси, компютърни игри и какво ли още не. Те въздигнаха огромните рок концерти в пищни аудио-визуални спектакли и дадоха първата най-отчетлива дефиниция на туй, което в края на 70-те някои щяха да нарекат “стадионен рок”…
DEICIDE
групата, която вече двадесет години се съпротивлява на безбройните си врагове, които желаят да видят Glen Benton и компания, гърчещи се в прахта на забравата. Изправени пред чисто новия им албум Till Death Do Us Part, Про-Рок не забравя отново да впери поглед в Deicide.
ФОЛК МЕТЪЛЪТ част втора
Вашите отзиви от този материал надминаха нашите очаквания. Сега е време за песните и танците на народите на Израел, Финландия, Русия, Швейцария, Балканите и др. Време е да ви представим и най-характерните инструменти, както и интервюта с Folkearth и Forefather.
Още в броя
Belphegor (лудите австрийци, които по непотвърдена все още информация, през септември ще свирят в България), Sabaton(една от най-проспериращите пауър метъл банди последните години), Envy (една от най-обещаващите млади български хардкор-метълкор банди), AlDiMeola (безспорен китарен титан), CelestialBloodshed (норвежки true блек метъл), SeanMalone (невероятно интервю с един от мозъците на Cynic), Textures(едни от най-самобитните последователи на Meshuggah), MentalArchitects (бандата, спечелила турнира BOTB), Edenbridge, Kalmah, Dominici.
Концертни репортажи
Преживейте отново вихъра на концертите: Jack Daniel’s Battle Of The Bands, May Day Fest, Kamelot, Molotov, Agnostic Front, The Ocean, Onslaught, Royal Hunt, Sonata Arctica, W.A.S.P., Twisted Sister. Много ли ви се струват? Изчакайте да видите следващите броеве.
Култовите про-рок рубрики
Художник – Michael Whelan, Продуцент – Bob Ezrin, Силует – Joe Lynn Turner, Скенер – Nevermore, Про-Рок Интимно – Тодор “Hargor” Тодоров.
Големи плакати
Kataklysm и Whitesnake
Както винаги досега много ревюта и новини. Следващият брой ще излезе през втората половина на юни… и отново ще къса глави!
свали PDF
Metallica, Slayer, Megadeth, Anthrax. Ако великолепната четворка на траша беше петица, без съмнение хората, които щяха да се намърдат в нея, са Testament. Да, Testament винаги ще си останат петите от големите четири. А защо не станаха новите Slayer? Или поне Anthrax… Може би започнаха твърде късно, за да ги догонят. Или издадоха твърде много албуми, за да се задържат на нивото на останалите. Или по-скоро сами избраха да следват, а не да водят… Всъщност няма никакво значение. Трябва само да чуеш музиката на днешните американски младежи, които преоткриха метъла и диктуват модата, или да прочетеш интервютата на малолетните трашъри, които вдигат новата вълна около Бей Ейриа сега, за да разбереш колко голямо е наследството на Testament и колко следван е заветът им…
WHITESNAKE
Изкушенията на Jimmy Page и на соловата кариера вече са зад Coverdale и след пет години активни гигове той се осмели да издаде единайсетия студиен албум на възкръсналите Whitesnake. И макар мадамите от билбордовете да не са онези мадами, нито пък лимузините да са онези лимузини от края на 80-те, то всички чухме и видяхме, че вроденият усет към баладичното, към блуса и мъжкарския рокендрол не може да бъде заличен от времето.
MY DYING BRIDE
Aaron Stainthorpe: “Рядко гледам хората в очите, понеже това нарушава емоцията и настроението, в които съм, докато пея. Там съм в моя свят, изживявам болката и любовта на героите във всяка песен, затова стоя предимно със затворени очи, така че да мога да си представям този свят по-ясно.”
KISS
Те никога не забравиха какво е основното предназначение на рокендрола – да весели и забавлява младежта. Те експлоатираха до краен предел уж необятната коруба на шоубизнеса. Започнали от най-обикновена гаражна банда, те превърнаха името си в запазена марка, след което започнаха да щамповат характерното си лого върху какви ли не атрибути на консуматорското общество – от презервативи, бикини, тениски и всякакви играчки, до филми, комикси, компютърни игри и какво ли още не. Те въздигнаха огромните рок концерти в пищни аудио-визуални спектакли и дадоха първата най-отчетлива дефиниция на туй, което в края на 70-те някои щяха да нарекат “стадионен рок”…
DEICIDE
групата, която вече двадесет години се съпротивлява на безбройните си врагове, които желаят да видят Glen Benton и компания, гърчещи се в прахта на забравата. Изправени пред чисто новия им албум Till Death Do Us Part, Про-Рок не забравя отново да впери поглед в Deicide.
ФОЛК МЕТЪЛЪТ част втора
Вашите отзиви от този материал надминаха нашите очаквания. Сега е време за песните и танците на народите на Израел, Финландия, Русия, Швейцария, Балканите и др. Време е да ви представим и най-характерните инструменти, както и интервюта с Folkearth и Forefather.
Още в броя
Belphegor (лудите австрийци, които по непотвърдена все още информация, през септември ще свирят в България), Sabaton(една от най-проспериращите пауър метъл банди последните години), Envy (една от най-обещаващите млади български хардкор-метълкор банди), AlDiMeola (безспорен китарен титан), CelestialBloodshed (норвежки true блек метъл), SeanMalone (невероятно интервю с един от мозъците на Cynic), Textures(едни от най-самобитните последователи на Meshuggah), MentalArchitects (бандата, спечелила турнира BOTB), Edenbridge, Kalmah, Dominici.
Концертни репортажи
Преживейте отново вихъра на концертите: Jack Daniel’s Battle Of The Bands, May Day Fest, Kamelot, Molotov, Agnostic Front, The Ocean, Onslaught, Royal Hunt, Sonata Arctica, W.A.S.P., Twisted Sister. Много ли ви се струват? Изчакайте да видите следващите броеве.
Култовите про-рок рубрики
Художник – Michael Whelan, Продуцент – Bob Ezrin, Силует – Joe Lynn Turner, Скенер – Nevermore, Про-Рок Интимно – Тодор “Hargor” Тодоров.
Големи плакати
Kataklysm и Whitesnake
Както винаги досега много ревюта и новини. Следващият брой ще излезе през втората половина на юни… и отново ще къса глави!
свали PDF