списание - Брой 92

MANOWAR
IHSAHN
NILE
RUSH
SERJ TANKIAN
WHITECHAPEL
KILL DEVIL HILL
HATEBREED
ARCHITECTS
SPINESHANK
DOKKEN
LUCA TURILLI’S RHAPSODY
ITSI
SPOT
FAITH NO MORE
DEEP PURPLE
DAVID BOWIE
Kamenitza Live
OZZFEST ’97

Подробно описание на Брой 92

НА КОРИЦАТА СА MANOWAR

флаш прегледОт мястото на събитието за българските братя и сестри предава Мартина Маринова
Какво ли не се случи с Manowar през последните пет години? След Gods Of War те се заеха да изградят нова концепция, базирана на нордическите легенди – още по-епична и всеобхватна, наречена The Asgard Saga. Но съдбата си изигра лоша шега с тях и след загубата, и в последствие смъртта на барабаниста си Scott Columbus (RIP, brother), те решиха да поемат в съвсем друга посока. Дълго чакахме новия албум и той е много по-различен от това, което първоначално ни бе обещано. Този материал също е по-различен от обичайните за Про-Рок – за написването му се вдигнах чак до Амстердам, срещнах се с Joey в студиото, където миксираха албума и лично видях последните приготовления преди издаването му. За пръв път вие, читателите на Про-Рок, получавате достъп директно до „кухнята”.


ОЩЕ В БРОЯ

IHSAHN
„Трябва да призная, че не съм особено носталгично настроен. Наясно съм, че Emperor липсват на мнозина, но аз не съм от тях. Но в момента отношението ми продължава да е блек метълско, музиката ми е мрачна, и като цяло нещата, които ме вдъхновяват, не са се променили особено...”

NILE
Karl Sanders: „Идеята за Worship The Animal не беше моя. Един ден бившият ни барабанист  ми се обади по телефона и ми каза: „Karl, човече, знам, че не искаш да издаваш тези песни, но парите от тях биха ми се отразили наистина добре.”

RUSH
Neil Peart: „... влиянията бяха неизбежни, но и донякъде неочаквани за мен – цял живот четене на книги, концентриран в дузина глави и няколкостотин думи. Този „свят измежду много други” се движи от парни двигатели, сложни часовникови механизми и алхимия. Когато лирическите ”глави” се оформиха, избрах рунически символи за всяка една от тях, в зависимост от главния герой или настроението.”

SERJ TANKIAN
„Спомням си, че на концерта в Бургас след саундчека се потях обилно и тръгнах към хотела. Влизам си по къси гащи и раница и ме посреща цялата преса, начело с кмета, изтупан в скъп костюм. Аз се потя като прасе, а той протяга ръка: „Здравей, аз съм кметът…”

WHITECHAPEL
Phil Bozeman: „Не ни дреме – много от старите дет метъл банди в момента завиждат, че сега се говори за Suicide Silence или The Acacia Strain, или Whitechapel, а не за тях. От тази гледна точка ги разбирам... Не е готино, когато вече не получаваш вниманието, което някога си смятал за нещо, което ти принадлежи поначало.”

KILL DEVIL HILL
Vinny Appice: „С или без мен Sabbath и Dio отново щяха да пълнят огромни зали и да продават хиляди копия от албумите си. Kill Devil Hill е нещо различно. Тази група е нещо мое, нещо, за което съм отговорен, като дете, за чието израстване трябва да се погрижа. Чувството е наистина страхотно!”

HATEBREED
Нека на концерта дойдат всички, които не са успели да посетят предното шоу. А тези, които ни гледат повторно, сега да се накефят повече от първия път! Искаме да видим всякакви фенове – хардкорове, пънкове, метъли, за да бъде истински празник на екстремната музика!

ARCHITECTS
Tom Searle: „Хората, които критикуваха The Here And Now, се хващаха за това, че не бил тежък и агресивен. За мен най-голямата промяна там не беше тежестта, а усещането. В смисъл, че в него го нямаше това мрачно звучене, а за новия искахме точно това натрапчиво, плътно, последователно в същността си усещане за мрак...”

SPINESHANK

Tommy Decker: „Точно бяхме издали Strictly Diesel с кавъра на The Beatles вътре и на един концерт някакво момиче ме попита: „Взех си автографи от всички ви, но не мога да намеря George, ще ми го доведеш ли?” Имаше предвид George Harrison! И аз казах ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... ами няма го с нас в момента. Ха-ха-ха-ха...”

DOKKEN
Don Dokken: „Приказката, че това, което не те убива, те прави по-силен, е на 100% вярна. Днес можеш да си караш безгрижно своя „Харли”, навън да е чудесен слънчев ден, а утре да се събудиш в болница. Трябва да си готов за всичко.”

LUCA TURILLI’S RHAPSODY
„След като аз и Alex Staropoli осъзнахме, че всеки от нас ще може да се развива повече, когато поеме в своя собствена посока, просто решихме да направим тази крачка. Да, знам, че всички банди говорят за „приятелска раздяла”, когато стане нещо такова, но при нас наистина бе така...”

РУБРИКИТЕ
Скенер – FAITH NO MORE
Историята на една обложка – DEEP PURPLE – Made In Japan
Историята на един класически албум – DAVID BOWIE –The Rise And Fall Of Ziggy Stardust
БГ Рок – ITSI, SPOT
На прицел – А LOOK OVER THE CROSSOVER
Kamenitza Live – 5 страници за LOUD FESTIVAL, EUROPE
Великите турнета – OZZFEST ’97 (Black Sabbath, Ozzy Osbourne, Marilyn Manson, Pantera, Type O Negative, Fear Factory, Machine Head и др.)
Macabra – Тъмно Про-Рок пространство, посветено на хорър жанра и контракултурата. Сега с една страница повече!
Новата ни рубрика:
CSI: Про-Рок – сега е ред на Tamas Erdelyi или по-известен като Tommy Ramone от THE RAMONES
Завръщането на ПЛАКАТИТЕ!
PANTERA и SLAYER (снимка на Tom Araya – спомен от концерта в София)
Както винаги много новини, ревюта, предстоящи албуми...

Про-Рок, брой 92