Ревю: TEN – ALBION

TEN – ALBION
банда
TEN
албум
ALBION
лейбъл
FRONTIERS/RIVA SOUND
velin
автор на ревюто
оценка
50

Щом Bret Michaels от Poison с плоския си глас и липсата на каквато и да е техника минава за певец, не бива да се учудваме, че британецът Gary Hughes е еталон, въпреки че диапазонът му също е скромен. Разбира се, двамата са несравними. Bret не може да пее, но е звезда, докато Gary е чувствен, техничен, при това е и композитор, и текстописец, и продуцент, но е напълно непознат извън териториите на мелодичния хард енд хеви рок, където вече 20 години се опитва да наложи групата си Ten, за чийто 11 албум Albion иде реч. Имаше времена, когато Ten имаха и втори лидер – китариста на Dare – Vinny Burns, но той напусна и сега единственият друг оцелял от началото е ритъм китаристът John Halliwell. Иначе от дизайна на обложката, през текстовете, структурата и аранжиментите на песните до одеждите на самите музиканти – всичко ни връща в едни отдавна отминали времена, в които Gary е застинал и просто не иска да помръдне. Албумът с неговите 10 парчета е толкова типичен, че буквално няма за какво да се хванеш. Всеки риф и всяка мелодия са познати от предишните творения на групата. Не че става дума за някакво бездарие. Напротив – ако сте фенове на мелодичния хард енд хеви рок и това е първият ви албум на Ten, той ще ви хареса и дори парчета като Alone In The Dark Tonight, A Smuggler's Tale или It's Alive ще ви се сторят от висшата лига, но ако познавате и предишните албуми, ще се убедите, че Gary се върти в кръг. И понеже Ten смятат да издават следващ диск само след няколко месеца (вероятно с песни, неуспели да влязат в този), от сега се моля Главния да не ми възложи и неговото ревю (надявай се… – бел. глав. ред.).

За феновете на добре изсвирения, но праволинеен и старомоден хеви рок