Europe заляха феновете си с тонове метален блус

Публикувано на: 2012-06-16

Като човек, надрусан с еднакво големи дози детски сантимент и фенство по последните неща на Europe, отидох с удвоени очаквания.

Като човек, надрусан с еднакво големи дози детски сантимент и фенство по последните неща на Europe, отидох с удвоени очаквания. Не знаех дали ще съумеят да поднесат двете епохи на творчеството си, разделени една от друга от сякаш непреодолима пропаст. Защото лустрираните хитове от 80-те можеха да увиснат и звуково, и като послания, сред по-новите тежкотоварни и приземени откровения за истинския живот.

Такива мисли ми минаваха през главата, докато българите Аналгин забавляваха със своята агресия и модерен звук най-нетърпеливите. Оказа се, че не само Аналгин, но и която и да е метъл банда не можеха да забият достатъчно тежко преди Europe. Тук е коректно и да се отбележи и, че голяма част от страховитите екстремисти биха звукнали инфантилно на фона на това, което тегнеше в атмосферата на зала Фестивална през тази вечер. Откъде идва цялото това желаниея за агресия, грапав звук и ниско настроени китари у тази шведска хард рок група? Може би вътрешно винаги са искали да превъзмогнат ореола на фабриката за хитове, който толкова години наравно с блясъка на успеха и славата им е носил и доза горчилка. На млади години не са имали нито волята, нито правилния подход да тласнат музиката си по желаните от тях коловози. John Norum съвсем не преувеличи в интервюто си, публикувано в предния ни брой, че на живо звучат много здраво.

Аналгин

Мащабна вълна от звук погали покровителствено около 3 000 души, благословени да присъстват на този прекрасен концерт. Това беше заканата, разкрита чрез Riches To Rags, Not Supposed To Sing The Blues и Firebox – стартовото трио от новия албум на групата Bag Of Bones. Петимата улегнали музиканти удариха с енергията на изтървани от клетки диви котки. Хитът от глемаджийските времена с Kee Marcello на китарата Superstitious дойде като лека почивка, показваща гъвкавостта в интензитета на този иначе наситен с могъщество концерт. Последва Scream Of Anger от втория албум на групата, която показа колко първично, но майсторски е могъл да звучи целият албум Wings Of Tomorrow, ако беше записан и продуциран както трябва. Joey Tempest разпиля подозренията, че ще изпитва трудности с по-старите парчета на бандата. Изобщо, чудесните му вокали бяха един от факторите, който помагаше нда цялата група да носи концерта на крилете си с допълнителна лекота. Когато дойде редът на парчетата от предпоследния албум на Europe Last Look At Eden, настана върховатапределната мощ, при която звуковите вълни вече не само загатваха за заряда си, но и помитаха. No Stone Unturned, New Love In Town и The Beast изпробваха реактивната силамощ на концертните двигатели на групата в пределния им потенциал. И за глухите би станало напълно ясно защо John Norum твърди, че през годините значително е увредил слуха си. Чрез Seventh Sign и Girl From Lebanon шведите отдадоха почит на позабравения си албум Prisoners In Paradise, белязал с достойнство края на първо действие от тяхната музикография. Нямаше достатъчно време за всичко хубаво, затова и опусът на мрачното възкресение Start From The Dark, както и превъзходният Secret Society бяха скромно представени с по една песен. Когато изсвириха класиките си Carrie и Rock The Night от „албума с последното отброяване” стана ясно, че Europe предпочитат да придадат на хитовете си нов звуков облик. Те вероятно са дотягали на мнозина поради безпощадната си ротация в ефира на аудио-визуалните медии, но тук се реабилитираха съскато стойностни композиции, които извън битовия контекст на домашния уют, зазвучаха като първокласни концертни гвоздеи. След истеричния рев на публиката за бис, бяха поднесени едноименният валяк от Last Look At Eden и, разбира се, марката The Final Countdown. Показател за това до каква степен една група има самоуважение като цяло, а и високо мнение за настоящото си творчество, е балансът между нови парчета и стари класики. Europe демонстрираха пределна убеденост в силата на последните си албуми и не взеха заложници в тази разтърсваща нощ на 15-ти срещу 16-ти юни. Точно по това време националният отбор на Швеция размаха бялото знаме пред Англия на европейското по футбол...
 

Europe

Публика около 3 000 души
Бандометър 10
Фенометър 9

 

  • EUROPE, Аналгин
  • 15.06.2012 г., София, зала Фестивална, организатор Most of Evil Music
  • Божидар Михайлов
  • Снимки Милена Радева
Коментари (0)
Коментарите са на публикуващите ги. Про-Рок не носи отговорност за съдържението в тях.

| Страница 1 |