Loud Festival 2012, ден втори: Екстремизъм и тиня до шия

Публикувано на: 2012-06-04

Въпреки подчертано тежкия си характер, неделният ден доведе на Loud Festival с една идея повече фенове.

В неделния ден вече сме се подготвили да газим смело с кубинките, макар че палещото слънце оставя измамното впечатление, че почвата ще бъде достатъчно суха и просто сме разходили тежките обувки до поляната. Намирам Главния и Лорд Викерон до една от „бироцентралите”, и с учудване забелязвам, че чашката в ръцете на първия е почти два пъти по-малка от това, което бе минало през моите предишния ден. На въпросителния ми поглед отговаря с каменна физиономия и вдигане на рамене – все пак не всеки ден виждаш как 400 мл. бира (както бе обявено) се събират в чаша от 300... Фокусите обаче спират до тук, защото Asphyx вече са на сцената и правят сами саундчека си. „Може да е номер едно в годишната ни класация до момента, но появят ли се в нея Gojira и Rush, край”, коментира Curly последния албум на холандците. Малко по-късно следват безценни 45 минути, в които любима банда показва най-доброто от себе си, Лордът си разбива главата от куфеене, а Главния сумти доволно, обикаля наоколо и иска огънче от случайни присъстващи.

Опитваме се да поемем въздух и да спрем все още блъскащите се в черепните ни кухини лимки, но още преди да сме успели да реанимираме като хората, Meshuggah заемат местата си и започват да секат наред. Природата очевидно решава да си устрои шега и горещ летен дъжд се изсипва върху феновете, повечето от които свалят тениските си и продължават да мятат мокри кичури. На New Millenium Cyanide Christ взимам пример от тях, добавяйки и бъбреци към импровизирания дрескод, за да не ме обвинят колегите, че сривам реномето на списанието. До мен двама здравеняци с татуировки на Manowar канализират закачения от музиката на шведите бяс в привидно нелогични резки движения, които преминават в хореографията на ножчета от пасатор. Което, разбира се, е напълно логично, все пак са от неръждаема стомана!

За съжаление водата среща рохката пръст и неминуемото се случва. Вчерашното тресавище се събужда и бавно започва да поглъща нови и нови територии. Почувствали близката си връзка със земята, десетки се втурват към блатото и принасят собствените си тела като жертва на Калните Богове. Спортните игри в тяхна чест включват изхвърляне на почвени маси във въздуха, гонитба в кръг и борба в свободен стил, като безплатната атракция привлича допълнително кибици. Въпреки това мнозина от тях безславно напускат полетата на Пашендале от страх да не бъдат прегърнати от по-емоционалните участници.

По време на една от многото безцелни разходки из фестивалната зона успявам да се натъкна на импровизирана среща, която са си направили потребителите от форума на списанието. Regresor, Wonder, Annihilator (да не се бърка с бандата!), Barmy и VenTanA са във видимо добро настроение, докато Panzerfaust все още се тресе от еуфорията, причинена от близката среща с шведските колоси. След десетина минути смях и закачки се отказвам от първоначалния си план да презаредя сам с малка „магическа” бира, изпращам дипломат към крановете и бързам да заема добра позиция за сета на бразилската команда.

А Soulfly стоят повече от стабилно. Нищо, че върху главата на Max Cavalera сякаш има мъртво животно, той самият не мърда кой знае колко и държи четириструнната си китара предимно като реквизит. По средата на изпълнението им пристига поръчаната в паузата чаша, чието съдържание се изпразва в рамките на няколко мига. Няма как, винаги е вълнуващо, когато чуваш Troops Of Doom, Arise и Roots Bloody Roots да излизат именно от това неуморимо гърло. Пространството пред сцената вече е пълно с хора в непрекъснато движение, обагрени в различни нюанси на кафявото. В коментара ми няма кой знае какъв афект – по подобен начин изглеждаха и ръцете ми, и то чак до лактите, когато разсаждах посадените преди месец люти чушки. Осем растения, нали разбирате, идеално добре вървят с боба и шкембето...

Чисто социологически, основна разлика с предишния ден е приключилата доминация на Metallica тениските – повечето от тях предвидливо са сменени с такива на Slayer, посетителите са повече, като някои от тях дори са се разположили на амфитеатрален принцип върху близкото възвишение. Опашките пред храната не са толкова страшни, понеже процедурата с поръчките и плащането е чувствително олекотена. За отрицателно време се запасяваме с деликатеси от „витрината”, макар този път кетчупът и горчицата да са мистериозно изчезнали, а персоналът отсреща учтиво ни предлага лъжица с лютеница за левче. Отклоняваме неустоимата оферта и търсим спокойно място за консумация, но най-подходящото такова се оказва заето от ожесточено дъвчещ и непрекъснато оглеждащ се наоколо господин с къса прическа. Бих се заклел, че това е някакъв брат близнак на Николай Бареков, така че взимам решение да не го закачам. Междувременно Annihilator се радват на тълпа от издивели българи, и въпреки че стойките на Jeff Waters ми идват малко в повече, четворката показва оправдано самочувствие. Уви, няма го обещаното включване на рожденика Kerry King, но за сметка на това има King Of The Kill, Stonewall, и разбира се, Alison Hell.

В сладки приказки с Милена, ориентирани предимно около спорните точки в последния Megadeth, преминава почти едночасовото очакване на Slayer. Учудващо, но може би заради твърде интензивния от музикална гледна точка ден, публиката като че ли показва признаци на умора и с малки изключения посреща титаните по-вяло, отколкото би подобавало за подобни легенди. Малко по малко последователите на култа влизат в крачка, и тъкмо когато се чувстваме готови да разорем парка до летище София, от колоните се излива дъжд от кръв и ни напомня, че това е краят. И тук е моментът да приключим с шегите, защото големият финал винаги води след себе си размисли и дори малко натъжава...
 

Asphyx пристигнаха в България малко преди да излязат на сцената, и макар жегата видимо да ги измъчи, не направиха компромиси с изпълнението си. Песните бяха разпределени между считаните за дет метъл класики The Rack и Last One On Earth, както и убийствените им два албума след риюниъна. Във времето, в което не сееше масова разруха, Martin Van Drunen не спря да контактува с публиката, показвайки видимо задоволство от ентусиазма й. „По принцип по фестове пия бира, но тук не виждам такава и май трябва да се задоволя с вода...”, отбеляза фронтменът, търсейки кенове от кехлибарената течност по сцената, а останалите от групата вече отпиваха първите си глътки. Едноименният химн от Deathhammer успя да разкуфее дори онези, които за първи път се докосват до творчеството на четворката, и оттам нататък дори по дуумаджийски тежките We Doom You To Death, Asphyx (Forgotten War) и The Rack не успяха да охладят страстите.

Asphyx

Сриващи крепостта на здравия разум звуци възвестиха началото на една от най-очакваните срещи в рамките на фестивала. Колкото и екзотична да изглеждаше на фона на останалите участници, машината с шведски части неочаквано успя да обедини разнообразните вкусове на посетителите и да накара телата им да се движат в хипнотичен транс. Невротичните движения на Jens Kidman бяха в перфектен синхрон със синкопираните рифове на колегите му Fredrik, Marten и Dick, а моментните му забелвания на очите оставяха впечатлението, че е на много тежки наркотици. Каквото и да си говорим, за първото си гостуване у нас Meshuggah бяха избрали почти поп парчета по своите стандарти – Bleed, New Millenium Cyanide Christ, Future Breed Machine... Психарията Demiurge определено беше странен избор за начало на изпълнението, но не изглеждаше някой да се е почувствал особено притеснен както от нея, така и от изсипалия се дъжд, който само допринесе за атмосферата на преживяването. Към края Jens дори последва летящите рула тоалетна хартия (!) и се хвърли в публиката.

Meshuggah

Подобно на знаменития си фронтмен, с годините като че ли Soulfly стават все по-гневни и тежки. Започнаха грубо с World Scum и съвсем логично преляха в Blood Fire War Hate, която се оказа и перфектна за разгрявка на гласните струни с елементарния си, насечен припев. Респект будеше брадатият басист Tony Campos, който подкрепяше Max Cavalera с нечовешки ревове зад втория микрофон. Между хитовете на титулярната си банда (Seek n’ Strike, Back To The Primitive) вокалистът не пропусна да зарадва стабилната си агитка с пътешествие из славните години на Sepultura, което всъщност съставляваше почти половината от отделеното за бразилците време. От друга страна, трудно може да се намери по-взривоопасна смес от Refuse/Resist, Arise и Troops Of Doom, изсвирени в рамките на час, с моментни заигравки с класики на Black Sabbath и Pantera. Завихрящите се из калта отпред човешки маси се вързаха особено добре с „партизанския” вид на групата, но зад привидно суровата визия на Max явно се крие съпричастна душа – музикантът се беше оборудвал специално с тениска на Стилиян Петров, за да изкаже своята подкрепа към борбата на родния футболист с левкемията. На Roots Bloody Roots и Jumpdafuckup подскоците са просто задължителни, а сбогуването – съчетано с обещание за ново сражение на наша територия.

Soulfly

У нас Annihilator се радват на сериозна популярност, която донякъде обяснява и специалното им място в програмата на феста. Jeff Waters буквално изхвърча на сцената с широко отворени очи и неотменната си червена китара, предизвиквайки вълна от писъци сред множеството. Сетлистът им бе изцяло съставен от класики, сред които се открояваха любими парчета като W.T.Y.D., Burns Like A Buzzsaw Blade и King Of The Kill. Канадците не си падаха по излишните приказки и уплътниха максимално времето си, а с вокалните изпълнения на Phantasmagoria и Stonewall Dave Padden за пореден път оправда защо сътрудничеството му с Jeff продължава вече почти десетилетие. Младокът владеeше до съвършенство инструмента си и техничните сола изобщо не се отразиха на пеенето му. За жалост Kerry King така и не се появи на сцената, макар и новината за евентуалното му участие неотдавна да разтресе интернет пространството. Annihilator обаче компенсираха с добре познати моменти от класически парчета, а Hells Bells се преля в култовата Alison Hell и писъците по време на припева огласиха фестивалното селище. Шансът да свирят по тъмно и с подходящо осветление успя да превърне концерта на бандата в особено силен и запомнящ се.

Annihilator

World Painted Blood бе точно това, от което скучаещите през дългата почивка имаха нужда. Изминаха близо две години от последното гостуване на легендите у нас, но кратката изява преди Metallica определено не бе достатъчна за копнеещите сеч и разрушение фенове. Под прелитащите самолети четворката заложи на подчертано олдскуул сет, вероятно заради застаналия в левия фланг Gary Holt (Exodus), който със сигурност беше навътре в стария материал на Slayer. Китаристът бе във вихъра си, но изглежда умишлено осветителите го бяха оставили в сянка, за да не нагарча отсъствието на титуляра Jeff Hanneman. Tom Araya със сигурност е бил и в по-добра форма, но това по никакъв начин не попречи на събралите се от всички краища на България поклонници да изпеят редовете на War Ensemble, Die By The Sword и Chemical Warfare. „Цял ден очаквахте това, нали?”, усмихна се от сцената чилиецът с побелялата брада и без много обяснения продължи по същество с шоуто. На това турне бандата свиреше целия Reign In Blood, и макар че заради забавянето при саундчека да пропуснахме тази възможност, чухме на живо Altar Of Sacrifice, Jesus Saves, Postmortem и естествено, Angel Of Death, след която не можем да не отбележим, че дори след такава дълга кариера Dave Lombardo е в състояние да засрами младите и обещаващи техничари с неподражаемия си стил. В първият момент тишина сериозна агитка около пулта поде песен, с която честитеше рождения ден на Kerry King. На South Of Heaven някъде от предните редове започна да се вдига пушек и да хвърчат искри, вероятно заради въпросния светъл празник. Изпълнението на Slayer мина на един дъх, и докато успеем да си поемем въздух, вече прогърмяха ударните на Raining Blood. Няколко хиляди души викаха за бис дълго време след нея – дори с ясната идея, че Slayer излизат на сцена само веднъж.

SLAAAYEEEEAAAAARRRRGHH!

“И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.”

Коментари (8)
Коментарите са на публикуващите ги. Про-Рок не носи отговорност за съдържението в тях.
#8
Muri - 2012-06-06 15:27:36

Бойкот  на  Лауд  !

3
#7
Urd - 2012-06-06 11:22:30

пичове,  вие  забелязахте  как  висчки  останали  сайтове  са  се  надупили  чинно  на  огранизаторите  и  са  си  затворили  очите  за  очевидното.  иначе  успех  за  мартин  и  лауд,  все  от  някъде  трябва  да  се  почне.  сигурно  си  е  извадил  поуките  и  догодина  ще  е  по-подготвен

8
#6
silvia - 2012-06-05 15:37:16

Да,  беше  World  painted  mud,  но  това  са  от  миговете,  когато  се  чувстваш  жив  и  мега  щастлив!

3
#5
Black Adder - 2012-06-05 09:36:24

Да,  определено  снимката  и  текстът  казват  всичко. 
И  не  знам  дали  зимата  идва  или  не,  но  тези  дни  адът  дойде,  премаза  ни  в  кал  и  жици  и  отнесе  със  себе  си  не  само  Алиса   
 
   
 
Не  знам  дали  при  фестивалите  съществува  такова  понятие  като  "подграваща  група"...  На  такива  мероприятия  има  разнородни  групи  и  стилове  и  никой  не  идва  и  не  ползва  техниката  или  екипът  на  основната  група,  нито  пък  се  брои  като  съпорт.  Просто  има  определен  ред  на  излизане  на  сцената,  като  разбира  се,  последната  е  десертът.  Обикновено  ...  В  Каварна  имаше  случаи,  когато  след  1:00ч.  през  нощта,  след  хедлайнерите,  излизаха  по-неизвестни  банди.

1
#4
Penduza - 2012-06-04 21:38:17

“И  създаде  Господ  Бог  човека  от  земна  пръст  и  вдъхна  в  лицето  му  дихание  за  живот;  и  стана  човекът  жива  душа.” 
ТОВА  КАКТО  СТЕ  ГО  СЛОЖИЛИ  ПОД  ТОВА  ГУЦЕ  КЪРТИ  БАНИ  И  ВАНИ  ИЗ  ОСНОВИ!!! 
 
Мммдаааа..  Хубаво  де,  всеки  си  има  начин  да  си  изразява  радостта,  но  да  се  въргаляш  в  калта..  Бе,  див  селянин  да  беше  дошъл  нямаше  да  го  направи,  като  повечето  от  хората  до  сцената..  Абе  хора,  някой  от  вас  видя  ли  до  сцената  една  малка,  злобна  женица  как  преби  един  пич,  дето  беше  с  размерите  на  гардероб??? 
 
Абе,  луда  работа,  ама  адски  много  се  изкефих!!!

2
#3
666 - 2012-06-04 14:58:46

Поздравления!  Обективно  сте  отразили  събитието,  за  разлика  от  катехизиса,  който  само  маже  и  хвали  организаторите!

23
#2
johnniepop - 2012-06-04 12:52:09

"Soulfly  може  би  не  се  чувстваха  комфортно  в  ролята  си  на  подгряваща  група"  ...  айде  бе!  А  дали  не  могат  да  се  похвалят,  че  тях  пък  са  ги  подгрявали  не  кой  да  е  а  MESHUGGAH?  Поне  доколкото  видях  Marc  Rizzo  и  Tonny  Campos  едва  сдържаха  детската  си  радост  докато  изгледаха  почти  целия  сет  на  шведитe.  Meshuggah  може  да  не  са  от  най-популярните  групе,  но  да  те  подгряват  си  е  е...ти  привилегията  ;)

1
#1
gafus - 2012-06-04 12:29:20

"Никоя  друга  банда  на  феста  не  можа  да  се  похвали  с  толкова  скачащи  индивиди...  в  калта  пред  сцената." 
 
Учудвате  ли  се  ?

2

| Страница 1 |

онлайн магазин за музика

  • 34.00 лeвa
    PRIMITIVE MAN/ UNEARTHLY TRANCE SPLIT VINYL (LP BLACK)
  • 24.00 лeвa
    PRIMITIVE MAN/ UNEARTHLY TRANCE SPLIT (CD US-IMPORT)
  • 34.00 лeвa
    PIG DESTROYER HEAD CAGE VINYL (LP BLACK)
  • 24.00 лeвa
    PIG DESTROYER HEAD CAGE (DIGI US-IMPORT)
  • 34.00 лeвa
    OUTER HEAVEN REALMS OF ETERNAL DECAY VINYL (LP BLACK)